ПредишенСледващото

Беден мелничар умря и наследство на тримата му сина остави само една котка, петел и сърп. Вятърна мелница и магаре? - Вие питате. Мелницата за собственика му на селото, и магарето обеси една седмица преди смъртта на Милър.

"Какво ще правим?" - ние решихме, че братята, връщаща се от гробището.

Tags: гледат онлайн безплатно народни приказки приказка кок Legend Legacy на драконите

Отклонение: текстовете на народни приказки руски народни приказки за свободна литературна приказка

- Какво трябва да направя? Какво да се прави? - за съжаление те повтаря.

- Лош късмет за нас, - каза по-големият брат. - Нека да се прекъсне наследство на баща си - не богат, трябва да призная - и обикалят света, за да си търси късмета. Спор, ако искате да се срещнете на това място точно една година и един ден.

- Е, така ще направим - каза по-младите братя. - Ти си старши, ти и Делхи наследство.

- Добре. Тук ние сме у дома си. Жан, да вземе един петел. Жак, да вземе сърпа. Мен ли да оставя котката Мина.

Жан нарича петел, Жак взе сърпа, Пиер, най-големият син на мелничар, наречена котка си и да те удари на пътя.

Трима братя дойдоха на кръстопът, прегърнали и се разделиха.

Тогава всички тръгнали по собствен път: Пиер със своята котка, Жан - петел, Жак - със сърп.

Пиер ходи, ходи и най-накрая дойде да кралски замък. Точно в този момент, две хиляди кралски служители, въоръжени с огромни пръчки, воювали с мишки, които напълно опустошени страната. Оказва се, че мишките в тази страна се бориха в продължение на шест месеца, и завърши досега само четири. Пиер учудено го погледна, когато изведнъж скочи от мазето на двореца мазнини мишка и се затичал към него и зад нея хванат поне около петдесет ловци. Пиер не можеше да се смее, изглежда като те се опитват да убият мишка, която като че ли нарочно дартс под краката на гневни преследвачите си и да ги дразни. Ловците мишки бореше бият един друг с бухалки, опитвайки се да удари животното, и Пиер се засмя силно и по-силно. Служители ядосан. Един от тях каза на Пиер:

- Ако бяхте на наше място, нямаше да се смея, непознат.

- Защо смятате, че така?

- Защо? Не виждаш ли колко е трудно да се хване тези животни, Бог ги накаже!

- Аз ще те хвана, тази мишка лесно. Виж.

И като рече това, Пиер нека излезе от торбата котката Мина, който настигна един скок мишка, я сграбчи и донесе на господаря си.

- О, Боже мой! Какво е това прекрасно животно? - в един глас извикаха, царските слуги, просто идват кръг от изненада.

- Това животно се нарича котката, и то не струва нищо, за да унищожи всички мишки в царството ти.

- Cat. И хората, които не ядат?

- Не, но той е голям фен на плъхове и мишки.

- Ако е така, дойде с нас на царя. Това ще бъде много интересно да те погледна. каквото и да се нарича? -Kot.

-. На котката ви, и той ще плати за много пари. Само не забравяйте - царят е много богат, поиска по-висока цена.

Пиер отиде на слугите на двореца, и те го подтиква към царя.

- Казаха ми, че едно животно, което държите в ръцете си, в един миг zagryzet всяка мишка и че тя може да бъде без страх за живота на индивиди ми да освобождават. Вярно ли е това?

- Вярно е, че, ако искате, аз ще ви го докажа.

Половин дузина мишки тичаха нагоре-надолу в стаята; Пиер пусна котката, които след първата кликнете апетит, и Мина, доволен изчакаме и да започна да скочи от една мишка в друга, докато приключи всичко.

Царят беше изумен.

- Колко искаш за него?

- Моята котка не е за продан. Навсякъде по света няма друг животно, и не мога да го оставя.

- Но той ме харесва, така че аз съм готов да му даде половината царство!

- Не мога. Но дали това е: дай ми в брака на дъщеря си, и всичко е добре - не трябва да се разделим с Мина, и тя ще ви принадлежи.

Царят се съгласил с готовност състояние и Пиер в същия ден се оженил за царската дъщеря.

Жан, вторият син на мелничар, а също дойде да кралски замък, но в друга държава. Той поиска убежище там, а вечерта беше много изненадан, когато видях, че от замъка оставя огромна колесница, теглена от голям черен кон. Това колесница ускори към изток. Жан попита един от слугите на двореца:

- Къде да отида този треньор?

- Къде да отида треньор? Какъв въпрос! Разбира се, тя отиде да донесе денят, който в противен случай няма да се върне. Дали вашата страна вечна нощ?

- Не, ти! Благодаря ви обясни.

И Жан изчака следващия ден. Той се събуди, когато часовникът удари шест дворец, и за времето, откакто беше лято, изглежда странно, че все още тъмно. Часовникът удари седем, след осем часа на нощ, всичко продължи. И накрая, в девет часа в далечината се чу силен шум на колелата: този треньор, които са напуснали в деня преди, се върна и донесе на деня.

- Това е! Със сигурност в това има не петлите? Нека да видим какво ще се случи утре.

Жан не каза нищо за неговата концепция на слугите, но когато падна нощта, отново, той освобождава члена си в стаята и зачака.

За три часа сутринта петела се събудих, крилата си и пее оглушително е забавно "драскулка", но не веднъж, а няколко.

Той веднага стана зори. Как разтревожен всички в замъка! На първо място, бе решено, че колесницата се върна по-рано от обикновено, но след като е убеден в тяхната грешка. Ние започнахме да се питаме слугите, а един от тях ми каза, че преди появата на деня той чу непознат в стаята птица пееше: "драскулка". Царят нареди преднина на себе си Жан и го попитах:

- Така че, вие сте нарича ден?

- Да, аз съм; по-скоро, една птица, която държа в ръцете си.

- Какво се нарича?

- Петел. Ако той пее "драскулка, драскулка" - ден и бързат неговия призив.

- Къде са тези прекрасни птици се срещат?

- Всички по света няма друга такава. Дадох й моя кръстница - фея.

- продай ми петел, аз ще ти дам за него каквото си искате, най-малко половината от царството.

- Моят петел не е за продан, нито за пари, нито за злато, и аз никога няма да се съгласи да се раздели с него. И ако наистина го харесва, а след това да направите това: ли да ми дадеш в брака на дъщеря си, принцесата, и аз ще ви позволи да пее. Той ще води всяка сутрин да си ден, а аз няма да се наложи да се раздели с него.

- Съгласен съм, съгласен съм! - весело възкликна царя, се радвам да се заключи, тази сделка.

И в същия ден, Жан женен царската дъщеря. Междувременно Жак, който се почувства измамен, че той не е имал време щеше да повърне сърп. За негово щастие, той не е и продължава да следва пътя, по който отиде раздяла с братята си.

Както Пиер и Жан, той дойде в нова страна, в двореца на царя, който управлява там. Дворецът е заобиколен от всички страни от областите на хляб и хиляди пръчки комбайни жънат. По този начин изчезна почти всички житото, и хората са били изчерпани от умора.

Жак, изненада ги гледа невярващо. Тогава той се приближи до селяните, като показа на тях си сърп и вълна от ръката откъснати цял куп уши.

- Какво имаш това нещо? - извика жетварите. - Да вървим съобщим на царя.

И те отидоха при царя и му разказа за това, което направи пред тях чужденец Кинг искаше да изпробва себе си чудо, и със слугата си отиде на полето, за да говоря с син на мелничар.

По искане на крал Жак нарязани сърпа си няколко пачки уши.

- Първо ми продай сърп - царят го попита.

- Моят полумесец не е за продан. Аз съм, така да бъде, ще ти го дам, но с едно условие.

- Дай ми дъщеря си за жена.

И на същата вечер, Жак женен царската дъщеря, принцеса.

И точно една година и един ден от тримата братя - Пиер, Жан и Жак - се завръща в мелницата, се прегърнаха и обясни в кой богатство, чест и щастие те живеят, и всичко това е заради една котка, петел и сърп - наследени беден мелничар!

Свързани статии

Подкрепете проекта - споделете линка, благодаря!